23.8.16

Балтийският път

В може би най-разтърсващия момент в историята на 20. век, уловен от камера, в 6:58 ч. вечерта на 30. септември 1989 г. западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер (велик политик и човек, поредният който ни напусна тази година) излиза на балкона на посолството на ФРГ в Прага и произнася "Скъпи сънародници, дойдохме при вас за да ви споделим, че днес вашето отпътуване..." Заглушен е от вика на радост и облекчение на над 4000 източногерманци, които от седмици са намерили убежище в неутралната зона в двора на посолството. Разрешението гражданите на ГДР да заминат на Запад е една от първите пукнатини в Желязната завеса и ще бъде последвано от падането на Берлинската стена след малко повече от месец, което ще отприщи вълна от промени и ще даде възможност на милиони източноевропейци да заживеят свободно. Но не и първата.

Недоволството от провалите с Чернобил и войната в Афганистан и даденото начало на Перестройката и Гласността от Горбачов засилват националните движения за справедливост и повече свободи в прибалтийските републики на Съветския съюз в края на 80-те. Основани са Народните фронтове на Естония и Латвия и движението Саюдис в Литва, чиято крайна цел е постигането на независимост. Дейността им остава в историята като Пеещата революция - хора се събират на публични места и пеят традиционни песни на родните си езици и химните на държавите си отпреди войната, забранени от съветската власт. Едно уточнение, ако си от поколението, расло след промените - да, спонтанното събиране на повече хора и пеенето на неправилните песни в тоталитарната държава може да те изпрати в затвора или трудов лагер, така че се изисква смелост да се включиш. Най-впечатляващата акция се провежда на 23. август 1989 г.

Датата не е избрана случайно - на нея през 1939 г. е подписан пакта Рибентроп-Молотов, договор за ненападение между Нацистка Германия и СССР, който включва споразумение за териториално и политическо преразпределение на Източна Европа и обрича независимите тогава Литва, Латвия и Естония. В редица западни държави през 80-те се отбелязва от източноевропейската емиграция като Ден на черната панделка, а през 2008 г. е обявен от ЕС за Европейски ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма. В Съветския съюз обаче за Рибентроп-Молотов не просто не се говори, а изобщо се отрича съществуването на подобно споразумение. През 1987 г. в Талин, Рига и Вилнюс се провеждат демонстрации, завършили с арестите на няколкостотин участници, денят се отбелязва и на следващата година. В 19 ч. на 23. август 1989 г. около 2 милиона (два милиона!) естонци, латвийци и литовци се хващат за ръце и образуват непрекъсната човешка верига от 675.5 километра между Талин на брега на Финския залив до площада пред катедралата във Вилнюс до беларуската граница. Организацията, разбира се, е сериозна - масово се взимат отпуски, за пръв път се включва населението в селата, уреден е транспорт до по-отдалечените места на веригата, всичко се координира със съобщения по радиото.

Показателно за света, в който живеем днес, е, че трудно можем да си представим подобен протест в съвременна Путинска Русия - просто би бил смазан брутално в зародиш. През лятото на 1989 г. обаче централната власт в Москва е в ступор - няколко дни по-късно в новинарската емисия Время е прочетена декларация на ЦК на КПСС, която заклеймява Балтийския път като националистка истерия, а организаторите нарича екстремисти. Порицава и най-вече местните комунистически партии, които са проспали цялата организация. И толкоз.

Шамарът е звучен, но пътят към независимостта не е извървян. Едва след провала на пуча срещу Горбачов през 1991 г. балтийските държави могат безпрепятствено да завършат процеса. През 2009 г. Балтийският път е вписан в програмата на ЮНЕСКО Паметта на света, целяща да документира фундаментални събития в човешката история. Днес Литва, Латвия и Естония са членове на ЕС и НАТО, едни от най-подредените източноевропейски държави и на никого не би му хрумнало да ги нарече "бивши съветски републики" (за разлика от България, уви). А СССР е само неприятен спомен.

9.8.16

Разни 119

Надявам се да си намериш нещо интересно тук (макар да се предполага в момента да си някъде с много море и никакъв интернет).

Марка сравнява футболните първенства в Европа и търси най-конкурентното. Това трябва да ти напомня за моя проект от миналата година. Окей, тяхното е по-изчерпателно, но аз бях пръв все пак.

Ако като цяло си падаш по инфографики и карти, това са ти щастливите Разни - задължително се зарови и в тези: най-после можеш да сравниш реалните размери на държавите по света, които досега познаваш силно изкривени от проекцията на Меркатор; някой си е поиграл и проследил промените в цветовете и видовете Лего тухлички през годините, епохален труд; изключителна интерактивна карта с културните ценности на София.

А като се замислиш, че архитектурата даже си няма етикетче в блога... Напомнете ми да се сдобия с тези страхотни стенни панели и тези невероятни ръчно декорирани плочки следващия път, когато обзавеждам нещо. Темата за модернизма откривам с подробно ревю на интериорите (или пък декорите?) в екранизацията на Стенли Кубрик на Портокал с часовников механизъм и тъжното, гентрификационно бъдеще на квартала, където е заснет филма; по-позитивно за брутализма с няколко примера, защо е окей да харесваш бетона, неочаквания цвят в архитектурната фотография на Остейн Аспелунд и неочакваната красота на вафлените тавани, 4 от 6-те най-впечатляващи сгради в Рио, исторически снимки от строежа на телевизионната кула в Берлин, разходка из ателието на Тадао Андо, една конструкция, която би могла да съществува само в Холандия - стена, спираща ветровете, нещо ново в Швейцария и японския остров на изкуствата Наошима; имаме, ти да видиш, и църкви - внушителната по всякакъв възможен начин Халгримскиркя в Рейкявик и радикалните визии от социалистическа(!) Полша; бъг в идеалния индийски град на Корбюзие, неосъществения му план за Париж и неслучилия се Оскар Нимайер в Ливан. Съответно е ред да отделя и (не)малко внимание на неудачите - враждебните елементи в градската среда, как градските магистрали повредиха американските градове и заличиха трамваите, странните фасади на вече фалирала верига хипермаркети, изчезващите обществени пространства в бившите соц страни и още много провали в архитектурата; в Лондон ще трябва да възстановят съборен пъб тухла по тухла; две галерии - от забравените пространства под мостове и естакади и гетото в центъра на метрополиса Шанхай; и изобщо градове на неравенството. Има и успехи, разбира се - паркингът, избран за сграда на годината в Холандия (има защо) и още гениалности в наградите на Арxмаратон.

Във второто архитектурно блокче задълбаваме в историята със снимки от изграждането на символите на Ню Йорк, Рим от края на 19. век в цвят, Плевен от края на 20. век и православните църкви по света (окей, източно-европейската част на света). Ако си бог на картите, Гардиън има градски куиз за теб, ако не - можещ просто да се полюбуваш на илюстрираните карти от Аби Дейкър. Крис Форсайт изследва визиите на метрата, засега в 3 града, а тук има още цели 13 европейски, в това число и двете линии в София; ако все пак си по-уверен в познанията си за доброто старо Лондонско метро, виж дали можеш да познаеш станциите по плочките им. Тези са хептен разни - циганска архитектура от Молдова, френският банкси на фалшивите фасади, объркващите градове, плод на компютърен алгоритъм, защо всеки ресторант напоследък прилича на фабрика, токиозирай това, а ако имаш наистина много време, силно ти препоръчвам да го прекараш в този архив с документални филми за 50 от архитектурните шедьоври на Земята.

Все неща, които си се чудил, но не си посмял да (п)опиташ - защо класическите статуи имат такива малки пишчици, как звучи истински оргазъм и как начина на хранене променя вкуса там долу.

Рекламна пауза: оргазъм по Туитър, къде изчезна порното, пари за милиардери!

През 1847 г. Ирландия е поразена от Големия глад, предизвикан от болест по картофите и в не по-малка степен традиционно тъпата политика на Великобритания (в крайна сметка, заради смърт и емиграция населението на острова за 3-4 години се смалява с 1/4). Помощ идва от най-неочакваното място - османският султан Абдул Меджид I предлага 10 хиляди паунда (еквивалент на 1 милион днешни пари), но ги намалява до 1000, след като разбира, че самата кралица Виктория е жертвала едва 2000. Но изпраща и 5 кораба, тъпкани с храна от другия край на Европа... такива ми ти работи. Още много исторически истории (в никакъв ред, оправяй се): хронологическа картография на Парижката комуна с барикадите и преди Осман и изкуството на анархистичните бунтове в града от 60-те; носел ли е Нерон слънчеви очила и ял ли е Гаврило Принцип сандвич онази фатална сутрин в Сараево; всякакви неща за Персийската империя и армията й; същото, ама за Османската (без слънчевите очила на нашенската омраза); как историк гледа исторически сериал; истинските банди на Ню Йорк; войната без мир и Хано Мореплавателя (или за Картаген преди римляните); Софийското метро през 1968 година; А.Л.Ж.И.Р. - Акмолински лагер за жените на изменниците на родината и разказ на родителите на Мая Плисецкая; тийнейджърският живот в Древен Рим и САЩ през 1990 година; визии от времето, когато човечеството покоряваше космоса (демек като линка за Софийското метро по-горе); полската кама сутра и цензурата; плювалници - да, плювалници; римски номер ли е Иисус; 6 войни на американците, за които не знаеше; издънката на Крас в Персия; археологията явно има още какво да открива в Камбоджа и Петра; ако Африка не беше колонизирана; имат ли алтернатива националните държави; християнството и секса; можеш ли да познаеш съветския уред (аз съм 6 от 10 и това е добро постижение); обратно в античността.

Да не кажеш, че не споделям нищо научно - какво е най-вероятно да те убие според възрастта ти и разни други признаци, каква е причината за подутите червени носове на възрастните господа (не, не е алкохолът), защо морският бряг мирише така, историята на чисто новото супер синьо, целият ни свят в един сайт със статистика, звездобройство астрономия от зората на времената и какво ще стане с теб, ако над главата ти избухне атомна бомба. Ето, сега си научен.

Няма да повярваш колко често големите компании за облекло крадат от независими дизайнери - помогни плагиатите да бъдат разобличени.

Всички стават по-хубавижълти, когато ги симпсонизираш, ето - виж! Още рисувани хубавини: Клаудия Соуза, Тони Футура, светът на Шойтен и Петерс, Здраволина (наша, родна), всички участници в Евровизия, Ейко Ояла, Лорета Мей, Хавиер Майорал, Симон Лондоньо, най-голмият архив със съветски плакати и още с китайски фойерверки, светът на стадионите от Лехел Ковач, Мауро Гати, Клои Бристъл, Паулина Вах, Лаура Брайлинг и портрети с понички. Всичко с мотив или как да се отличиш на пренаселен пазар, съвременни брандове СССР-стайл и о, носталгийо, VHS касетки.

Ще изтърпиш и малко типография: освен дом на най-изненадващите шампиони в историята на Премиършип, Лестър е и родно място на дизайнера Майлс Нюлин и гласа Сър Дейвид Атънбъро - е, първият създава шрифт, посветен на втория; шрифтът на Лондонското метро получава лек ъпгрейд, за да е все така перфектен; азбука на изобретенията.

"Имената на този сайт са събирани от телефонни указатели, некролози, афиши, пощенски кутии, познати и други"... Амиии, добре.

Че големият футбол е повече бизнес отколкото спорт, би трябвало да ти ясно отдавна, че има толкова много собствени марки на футболистиспортисти), може би ще се изненадаш. Дори процесът по представяне на екипировката за новия сезон се е превърнал в сложна маркетингова операция, а беше време, когато Световни се печелеха с екипи от магазина (и Марадона в състава, разбира се). Впрочем, виж историята на екипите на немския национален отбор, тези фантазии с бирени марки, Адидас ти дава шанс да създадеш третите фланелки на няколко водещи клуба, а и скролни малко надолу за 10-те най-красиви екипи за всички времена. Въобще сложна работа, гледай да говориш правилен футболски. Още малко близка история с обезсмисленото дерби между ПСЖ и Олимпик Марсилия и как Бербатов създаде този Тотнъм Хотспър. Тези пък можеха да бъдат при илюстраторите, но тук е по-забавно: прерисувани стикери с футболисти, при това цели Панини албуми - може да са грозноватички, но за благотворителност; изрезки от велики моменти и с велики играчи; емблемите на участниците на Евро 2016 с водни боички, минималистични тениски (стават и без Еврото).

Какви данъци плащаш и какви данъци плаща останалият свят.

Кулинарната обиколка (засега тук, някой ден и в живия живот) започва в баските клубове за готвене на Сан Себастиян, минава леко на север през Биариц и леко на изток през Барселона и се засилва през основните съставки на израелската кухня, света на кнедличките, 50-те най-добри дайнъра в САЩ, еволюцията на няколко национални ястия, какво да хапваш по улиците на Монтевидео, Рио и Тайван, неврокухнята за по-добър свят, защо британците са влюбени в Нандос, а поляците - в отворените сандвичи, виетнамско на следващото ниво, Бурдейн ти казва да не докосваш самолетната храна, до Япония за малко мъхест сладолед, хрупкавите оризени ястия и тайландските нудли са по-разнообразни, отколкото си мислеше, новите (демек за напреднали) правила за ядене на стриди, най-добрата работа на света била критик на бекон и да, съгласен съм, теория и практика на експериментирането във висшата кухня, историята на войните за киселите краставички на Ню Йорк, в търсене на перфектните картофки и персийски ориз, а, че Санкт Паули са повече от футболен клуб, както вече споменах, е книгата с рецепти от бежанци, които издава. ЗА преглъщане - коктейл от вино с кокаин (т.е. Кока-Кола в началото), вината на Франция за начинаещи, пилешко тако с лагер и каква бира да комбинираш с месни мезета, светът на любителя на бира, за добро или лошо, е свят на индия пейл ейлове, затова нека си припомним какво прави чешкия лагер много, много по-добър от останалите и да (пре)открием любовта към соленото гозе.

Уикипедия се е превърнала в някаква олдскул корпоративна бюрокрация, но хей, благодарение на нея може да разцъкваме УикиБиндж - нещо към което, признавам съм пристрастен (без туула). Научи още по-ужасяващи неща за модерирането на новинарския ти поток във Фейсбук, кой и какво плаща на инфлуенсърите (дайте некой лев и на мен бе), а Фарьорските острови тролват Гугъл и те канят на разходка с Шийпвю... какво нещо е интернетът, а!

Фил обича да се снима на места, където са заснети култови филми.

Ако се чудиш как върви блогчето за знамената по света, добре е - вече минахме и Португалия, Обединеното кралство, Маршаловите острови, Франция, Тану Тува, Източноиндийската компания, Канада, Еритрея, Северна Ирландия, Сен Пиер и Микелон, Бенин, Молосия, Милуоки и Япония. Продължаваме по темата - Роман Марс говори за най-ужасяващите флагове, Британската империя в зенита си и опа, мацки с бански на флагове (повечето са с американския де).

Още доказателства, че живеем в странен свят: какво правят тези къщи в стадиона; патриотизъм по руски; как Тайлър Суифт стана идол на нацитата; японците със смущаващото си възприятие на женската вагина и фолклорни костюми; някои култури се чудят защо не е окей да се хилиш нонстоп; зодиите се оказват не съвсем толкова отдавнашна измислица; секс с Ленин; комична анти-феминистка пропаганда от преди век; на "море", с влак и из митологията в Източна Европа

Айде, свърши се!

19.7.16

Топ 10 футболни екипи

Минала е едва седмица от края на Европейското, а футболната абстиненция става нетърпима. Обратно към клубните турнири с малко кликбейт. Класацията е стопроцентово субективна и за подреждането съм еднолично отговорен аз, но има няколко железни правила - става дума за устойчиви екип, използвани от клуба през годините, а не за конкретен дизайн през определен сезон; пристрастията ми нямат никакво значение - има и по-симпатични ми отбори, и такива, които недолюбвам; и най-важното - критериите са поравно естетика, историческа адекватност и значимост, оригиналност.

10. Хамбургер Шпортферайн

 
Тоталната доминация на Байерн и "симпатичният втори" Борусия Дортмунд изместват исторически грандове като Хамбургер, Борусия Мьонхенгладбах и Вердер от светлината на прожекторите в Германия (освен късните мачове в петък, когато ритат някои лишени от европейски футбол отбори). Това може да е справедливо, но и някак жалко. С комбинацията от бяло и червено, която всъщност изобщо не е толкова разпространена, ханзеатите са може би единственият клуб в света, чийто прякор идва от цвета на гащетата - die Rothosen. По-изчистените екипи от миналото са и по-елегантни, доукрасяването на фланелките с елементи в синьо и черно от емблемата (култова сама по себе си, обръщал съм й внимание вече) в последно време ги прави прекалено шумни.

9. Пумас УНАМ

 
Обикновено не очакваш от комбинацията от тъмно синьо и златисто и принципа make the logo bigger да доведе до нещо красиво, но хей, изненада, когато имаш такава луда емблема, всичко е възможно. Пумите са представителен отбор на Националния автономен университет на Мексико и домакинстват на стадиона в кампуса. За пръв път гигантската глава на пума е поставена върху фланелките в края на 70-те, когато за клуба ритат легендите Уго Санчес и Леандро Куеляр, а треньор е Бора Милутинович, като в последните години се превръща в основен мотив от цялостния дизайн на екипите.

8. Олимпик Марсилия

 
Ще кажеш - какво пък толкова, бели екипи ли не сме виждали, с какво е по-специален тоя - и, разбира се, няма да си прав. Бялото, номинално символизиращо чистотата на олимпийските принципи на Пиер дьо Кубертен (погазени брутално от Бернар Тапи стотина години след основаването на клуба), е допълнено с небесно синьо от герба на Марсилия. Двете, в точно този баланс, идеално кореспондират на идеята за града - средиземноморски и обгърнат от светлина, но и контрастират на шумната му, мултинационална същина. А и Стад Велодром никога не би могъл да изглежда толкова впечатляващо, залят в различни цветове. Любопитна техническа подробност - до 80-те години синьото е една идея по-тъмно, но е променено, уж заради прищявка на Адидас - ами, чудно се е получило.

7. Дженоа

 
Поставянето на синьо и червено едно до друго създава неприятен визуален ефект на кървене между двата цвята (както впрочем и при зелено и червено, но за това повече - след малко), което е една от причините Барселона да не се появи в тази класация. Хубавото е, че има и изключения - със своите вертикално разполовени фланелки в дълбоко червено и мрачно синьо и Дженоа, и Каляри, и Болоня изглеждат страхотно. Генуезците обаче не само са първите, които обличат такива екипи през 1901 г., но и първият италиански клуб изобщо, основан през 1893 г.

6. Санкт Паули

 
Ето че имаме втори клуб от Хамбург в десетката. Е, Санкт Паули е всичко, но не и обикновен футболен клуб - с левичарска публика, презираща расизма и хомофобията, социално ангажирана с различни дейности в квартала, иначе не от най-елитните в Хамбург, и неразривно свързан с пънк музиката. Санкт Паули е необикновен и с избора на цветове - кафявото меко казано изобщо не е сред най-популярните в световния футбол, а и предпочитанието към по-малки и независими производители на екипировка през последните години е причина за доста разнообразни и нерядко куриозни дизайни (двата горе са сред по-консервативните). Причината уви е прозаична - кафявото трико се оказало най-достъпно и евтино по времето, когато Паули е основан (много от старите клубове по света са носили бяло по същата причина).

5. Арсенал

 
Фланелките с ръкави в различен цвят са особено характерни за Англия, най-вече комбинацията от винено червено и небесно синьо, използвана първо от Астън Вила. Когато обаче през 1933 г. мениджърът Хърбърт Чапман измисля червените фланелки с бели ръкави на Арсенал (вероятно вдъхновен от приятеля си карикатурист Том Уебстър), той създава истински шедьовър, придаващ на артилеристите вид на средновековни рицари. Щях да кажа и "уникален", но колумбийският Индепендиенте Санта Фе, португалският Брага и холандският АЗ Алкмаар могат да се похвалят с идентичен вид.

4. Сампдория

 
Генуа става вторият град с два представителя в класацията и първият с наистина уникален дизайн. Обединението на Андреа Дория и Сампиердаренезе от 1946 г. създава клуб с непроизносимо име и неразличима емблема. Изненадващо сините фланелки на Андреа Дория, ашладисани с червеното и бялото на Сампиердаренезе (окей, признавам, това е още по-непроизносимо) се получават доста по-стилни. Е, понякога разполагането на спонсора може да е проблем, но при толкова красота няма да му намираме ма'ана.

3. Аякс

 
Славата на амстердамския футболен клуб отдавна надминава тази на древногръцкия герой, на когото е кръстен, но, подобно на други тук, дизайнът на екипите му е плод на случайност. В началото на века Аякс играе с фланелки на червенo-бяло райе и черни гащета. Когато обаче през 1911 г. амстердамци се класират за пръв път в Първа дивизия, заварват там Спарта Ротердам, които имат абсолютно същите екипи. При отсъствието на резервни екипи в онези времена, новаците са принудени да си изберат различен дизайн - така се раждат култовите бели фланелки с червена вертикална ивица, носени от Йохан Кройф, Рууд Крол, Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Сьорен Лерби, Денис Бергкамп и Златан Ибрахимович. През 70-те години пък френският дизайнер Даниел Ештер, който се изживява като президент на Пари Сен Жермен, открадва идеята, добавя синичко и създава екипите на парижани.

2. Флуминензе

 
Напрежението се покачва, но не като на финала на Еврото, ами наистина. Противно на представата, която може да имаш, повечето бразилски клубове имат порядъчно скучни екипи, като преобладават бялото, черното и червеното. Флуминензе пък исторически са клуба на бялата аристокрация в Рио и едва ли обичайните заподозрени за най-щура екипировка. Червените и зелени райета, разделени с бял пинстрайп, бели гащета и чорапи заменят сиво-белите екипи (сериозно) през 1905 г. Моделът е изискващ и трудно би могъл да се репликира успешно с други цветове - на Гремио им се е получило със светло синьо, черно и бяло, но именно трикольорът на кариоките заема второто място тук.

1. Ривър Плейт

 
Когато стане дума за Буенос Айрес, обикновено се разказва за Бока Хуниорс, но, честно казано, хайпът покрай историята с шведското знаме е силно преувеличен. Истинският шампион тук може да е само Ривър Плейт. Истинската красота е в детайла и баланса - червена диагонална лента върху бялата фланелка и черни гащета са напълно достатъчни. Мога да напиша много за Ривър Плейт, които са най-титулуваният клуб в класацията (че и напълно заслужено я оглавяват), но ще оставя на тази красота да говори за величието им. Машини! Впрочем и тук произходът на дизайна остава забулен в мистерия - според една от версиите лентата е прикачена на шега към бяла риза от един от играчите, според друга е препратка към кръста на Свети Георги, символ на Генуа, откъдето са много от първите членове на клуба (и може да бъде видян върху фланелките на Сампдория и емблемата на Дженоа по-горе).

6.7.16

Разни фотографи 38

Блогът наистина не е фотографски, но истината е, че ми се натрупаха като за 3 постинга и няма какво да ги правя. А и алтернативата в момента е да пиша сериозно за Брекзит (имам един битърсуийт драфт по темата), но засега не мисля да ти го причинявам.

Паул Рипке, Геир Мосейд, Марина Абаджиеф и Педро Бек, Себастиен Тиксие, Дени Георгиева, Марк Каралан, Ник Ескуър, Тина Барни, Антон Ренборг, Луиза Каркавале, Сара Блешински, Пол Енбел, Поли Браун, Хана Хилиър, Браян Лий Тейлър, Габриел Нот, Йоад Шейтман, Сюзан Майселас, Рени Елис, Марилен Коленс и Лиза Де Бойк, Лоранс Расти, Мерлин Кафка, Джуй Кун Уенг, Маян Толедано, Микеле Сибилони, Патрик Муур, Стивън Милнър, Людовик "Джлс Бърди" Сарменто, Рела Танг, Бритни Панда, Джон Стодарт, Дия Такачова, Робърт Хюбърт, Июн Адер, Денис Рувр, А. Дж. Рагаса, Ана Тополяну, Щефан Крьокел, Лорън Ренър, Мориц Йекат, Люк Батън и Джонатан Садлър, Катарина Тамова, Кирил Зимач, Андрю Куернър, Савана Кастранда, Лола Папрока, Кайлър Зелени, Мейри-Луиз Табак, Ариана Лаго, Емили Макинес, Хенаро Маганя, Брад Ернски, Рамона Дзордини, Прейен Модли, Франческо Вецола, Кю Ка Йи, Хеф Прентис, Памела Ривас, Рубен Рехорст, Алиша и Дженифър, Бруно Масао, Камила Жермано Барп, Бен Стейли, Жоао Гуедес, Юрий Козъйрев, Джослин Джанън, Моли Диксън, Йовчо Горчев, Жул Форе, Далтън Кембъл, Харуо Канеко, Антония Гласкова, Зофия Ридет, Яна Стефанишин, Павел Франик, Ламонт Робъртсън, Денис Килх, Лесли Къркхоф, Адриан Шигл, Алдо Чакон, Ник Коради, Елена Д. Сан Роман, Жоан Пол Мартинес, Ар Бърнард, Ерик Антоан, Йонас Йешке, Дейвис Айър, Мариана Ротън, Оксбоун, Виктор Едьед, Шон Гъкиан, Шарл Фреже, Раян Майърс, Идан Бердишев, Анжелик Боасиер, Поло Оливера, Ейша Ефиа, Андрес Алтамирано, Сангхьок Банг, Кики Ксю, Софи Харис-Тейлър, Алекс Жонас, Файсал Алмалки, Софи Кал, Джеси Бърк, Лула Хайърс, Сесар Сегара, Елоиз Пари, Иван Горохов, Кон Хаузер, Анушка Бломерс и Нилс Шум, Кристиан Бобст, Серхио Тапиро, Дейвид Гътенфелдър, Дина Дубравская, Йоргос Караилиас, Ю Мун Чеонг и Лонг Фей, Катрин Скуиър, Миси Принс, Жулиен Ломбарди, Розалин Шахнаваз, Симоне Фавили, Дуран Левинсън, още Давид Шарлек, Уесли Картър, Нан Голдин, още Жоро Панчев, Жулиен Бушовски, Дилан Фърст, Алекс Строл, Саша Ровински, Браян Дохърти, Ханес Бекер, Брок Сандърс, Ричард Торес, Форд Йейтс, Кристофър Кърксийк, Яник Маро, Майкъл Малоун, Рок Шалян, Даниел Ернст, Панайотис Ламбру, Вера Бирюкова, Василис Питулис, Стеен Сундланд.

Максим Комтоа и Пиер-Александр Гане, Изабела Конъли и Бетан Мууни, Алексис Василикос, Ема Исабела, Маркус Ничке, Серджо Дел Амо, Едита Марциняк, Кийт Лендър, Олександр Панковец, Енрике Шифердекер, Жан Ноар, Сейду Кейта, Лиеко Шига, Инге Морат, Ерен Сарачевич, Венсан Льоклер, Никола Ени и Тома Русе, Ерик Симбал, Майкъл Бар, Мунир Раджи, Кай Руе, Денис Лиуполд, Леонардо Глаузо, Начо Ернандо, Фабс Граси, Хосе Ернандес, Хенрике Щал, Елизабет Олмстийд, Килиан Шьонбергер, Делфин Шане, Юрий Тресков, Кат Ирлин, още Станислав Калашников, Майра Мораис, Джоел Девро, Феридун Акгюнгьор, Тони Фарфала, Валтер Бартелеми, Тай Хибърт, Соня Сабнани, Дарън Блек, Никол Картолано, Антонио Гутиерес, Клаудия Смит, Елена Куликова, Том Фроуд, Крейг Уест, Александър Харис, Даян Русо, Адам Флауърс, още Кейти Силвестър, Паоло Кандиан, Мисаки Сато, Максим Имбер, Константин Крюковский, Селесте Гибсън, Адриан Щрукс, Марк Пекмезиан, Джеймс Феликс, Паула Пратс, Титиана Минели, Саня Марушич, Ал Лин, Виктор Гомеш, още Алехандро Перейра, Гер Гер, Ланс Скъндрич, Рикардо Улптс, Реми Ноел, Светлана Вавилова, Ана Галкина, Альона Козмина, Юлия Ивашкина и Виктория Качалова, Теди Делкроа, Донари Бракстън, Джордън Кийт, Йошикацу Айзава, Мадърс Милк, Мартон Гостони, Джулия Ъпдеграф, Мари Жан, Мая Хоук, Александр Денискин, още Николай Колев, Щефан Имиелски, Степан Квардаков, Мосааб Елшами, Джо Гриър, Браян Шътмат, Невша Таваколян, Маргерита Лоба, Катя Щюкрат, Рик Скот, Анджело Санти и Антонио Венути, Крис Санторо, Йоге Аленсар, Синзяна Велическу, Дитер Бранденбург, Мадисън Нойман, Матьо Гафсу, Сотирис Цагатакис, Тим Ву, Фредерико Мартинс, още Светлана Кондратович, Анна Даки, Уил Вастайн, Анастасия Климашевская, още Анджей Франковски, Фелисия ван Хам, Максим Кардол, Нима Салими, Никола Дервилер, Наташа Уайзман и Зак Буут, още Ектор Посуело, Омар Алкала, Лайза Брезински, Тайлър Кендъл, Супакорн Срисакул, Алесандро Скарпа и Карло Албертини, Марко Мираля, Джош Патил, Стивън Шор, още Шон О'Нийл, Левон Мурадян, Джей Крокър, Ксения Белаш, Маркос Фейтоза, Крис Филипо, Кристиан Рубот, Сержио Лопес, Ингрид Рааб, Яфит Симча, Алек Мърчант, Филип Божович, Саманта Фейен, Пейдж Уинке, Матиас Кихада Венегас, Ясмин Шах, Брук Найпър, Сергей Федотов, Дакота Гордън, Андре Варела, Емануел Босе, Йована Младенович, Ло Лавлеса, Татяна Гарнишева, Арно Ел и Надя Тара, Коко Капитан, Сирисак Боакаев, Отело Грей, Кюнгин, Майкъл Оливери, Моли Кейтлин Бейбър.

Виктор, Юлиян и Мария, още Виктория Колерова, Соул Ман, Бианка Шурман, Емили Лабуери, Марко Леонарди, Чуандо и Фрей, Кайл Делеу, Матю Къмър, Дейвид Алмейда, Виктор Киплинг, Михаил Кабочкин, Деметри Хоган, Венсан Тулот, Алекс Хаала, Шин Ногучи, Поли Ханраан, Асен Емилов, Марк Бенам, Мари Томанова, Хуан Диего Валера, Ришар Дел'ера, Джаксън Хийли, Тимур Рзаев, Шилпа Мукреджи, Алесандро Маньо, Лари Хейкила, Пааво Лехтонен, Алфонсо Педреро, Тома Шене, Малъри Мардър, Виктор Цицко, Ив Салюн, Крис Боркета, Клаудио Расано, Катарина Тамова, Алина Жидовинова, Тине Попе, Никълас Рамирес, Ливия Прьойл, С. Е. Съливан, Дейвид Клап, Едуар Бертело, Хави Салинас, Патрик Кокпит, Калъм Снейп, Юсо Хамалайнен, Дима Фейцер, Миджо, Хана Пейдж, Кевън Кларк, Нейт Трамплежър, Дейно Бирбауър, още Глен Крон, Кейт Мур, Пол Грансар, още Марк Хом, Кристоф Бюфетрий, Шуджи Кобаяши, Трид Естет, Пабло Касануева, Щефан Клютер, Александр Хефли, Инжен Джоунс, Хавиер Каплан, Андре Пасош, Николай Иванов, Фредерик Пине, Александър Тъл, Симоне Рудлоф, Соня Сиеф, Уели Уака, Тай Тран, Ерика Пеличи, Наталия Петри, Янина Флекхаус, Ейми Лиджет, Джоди Мелъди, Дулсе Амор, Каси Скот, Симоне Галстаун, Томас Холм, Аманда Фордайс, Кайл Бонало, Нилс Хек, Кахо Оказаки, Наталия Сидорова, Кристоф Мусьол, Лука Галавоти, Лорена Дини, Игор Куприянов, Нико Вьорле, Армандс Грундманис, Лоран Мазурел и Дамиен Пулено, Васьен Катро, Бастиен Ваучер, Яна Романова, Соравит Лертфифат, Франк Шнайдер, Лука Фелер, Марк Сандърс, Алфред Енрикес, Кийт Грийнбаум, Мелиса Гибс, Карлос Висо, Клаудия Ферари, Стефани Камарано, Лукаш Дохнал, Сина Лесник, Димитри Хаясинт, Ишмаел Прата, Евгения Мерик, Колин Доджсън, Манди Рей, Даниеле Ариго, Лорън Кей Куорти, Джейми Съливан, Дитлев Розинг, Маркъс Купър, Крис Конуей, Хейдън Райдингс, Мария Съботинова, още Валентин Шенай, Сузана Ервас и Алекс Арчър, Сара Макколган, Брад Моуби, Жиа Жу, Патрик Стройс, Джош Олинс, Январ Романов, Бий Уокър, Хуан Мадрид, Хобс Гинзбърг, Марсело Гомес, Андре Бресон, Александр Камакаев, Марлен Щалхут, Педро Жанейро, Девин Кембъл, Рубен Суарес, Фее-Глория Грьонемайер, Уилям Боплант, Майкъл Сталбърг, Оран Тарджан, Том Бартли, Камил Шворц, Андрю Хобс, Филипе Реал Маринейро, Ина Кузнец, Хавиер Наварете, Къркхоуп, Крис Вореос, Лукаш Тома, Нико Некоечеа, Ранди Древланд.

Никола Таминджич, Гийом Гобер, Федерико Д'Амико, Никола Гроспиер, Неда Афсари, Антон Дяченко, Луи Агила, Маталяна, Джонатан Ред, Чен Чонг, Саймън Лопес, Дариън Ко, Езра Патчет, Данте Монтерверде, Ленарт Бадер, Алберто Монтерас, Андрес Контрерас Родригес, Людовик Диакураши, Тома Васор, Ричард Дифриско, Алисия Петрашова, Ники Кресики, Мич Сървис, Лестър Джоунс, Майкъл Чичи, Лу Валдес, Лоран Ини, Луис Валенсуела, Джем Едисбойлу, Фелипе Бартарели, още Шарок Мирзай, Хедър Ван Гал, Ромен Борман, Алина Ратуска, Никита Григориев, Елиът Морган, Мико Путонен, Джиджи Бен Арци, Зоуи Макконъл, Тайлър Колхоф, Хосе Морага, Брадли Луна Уилсън, Джесика Холек, Лео Дивини, Майкъл Шуарц, Ян Васербауер, Пьотр Окопнъй, Робърт Франк, Доминго Ривера, Брок Елбанк, Мияко Ишиучи, Хосе Мигел, Анка Фатеева, Джери Ернандес, Тим Янсен, Джъстис Епъл, Мат Джоунс, Ламар Греъм, Сергей Сорокин, Кети Уанг, Диего Вархак, Дийн Бел, Джун Канедо, Елизавета Походнова, още Пьотр Сокул, Алекс Сантана, Гари Хъдълстоун, Розали Андреа, Ханс Нойман, Маркъс Морис, Ирис Брош, Кийли Туароуски, Рич Бъроуз, Алексей Олюшкин, Евгений Конасов, Ана Гребьонник, Марко Мецаноте, Слава Самборский, Ранди Тран, Кристиан Грюнер, Милиан Айс, Мартин Йоргенсен, Джак Хьойер, Кенет Лундгрен, Александр Фес, още Мари Берш, Нина Синицкая, Дейвид Остин, Дафне Пегура и Паола Ристолдо, Лука Амедей, Алекс Розънкруз, още Джулия Агостини, Фабиен Вилрюс, Лука Галавоти, Михаил Муромцев, Клер Пепър, Полина Белецкая, Браян Грифин, Волфганг Пихлер, Франческо Самбати, Роко Итуриага, Небойша Нишич, Ноа Уилямс, Мартин Леви, Нийл Диксън, Хуан Мартин Уранга, Хулиан Меркадо, Ямила Апе, Ана Робинсън, Жил Тиери, Патрик Турнебьоф, Ейдън Тобиас, Майкъл Улф, Фро Рохас, Джон Гориган, Андре Пфютценройтер, Анже, Моник Родригес, Канан Капшоу, Агнес Кубицка, Елен Батини, Андреас Бюбл, Максим Пасадор, Николас Мелино, Йън Хутън, Мартин Нидербергер, Габриеле Роси, Аналиса Бенедикт, Сестино Летиция, Коул Гретлър, Франк Тайх, Людвин дьо Гине, Скот Харди, още Пол Кътбъртсън, Аитана Перес Сайнц, Арно Лажуни, Раян Микайл, Кристиан Подрипсек, Шимон Йобкиевич, Михал Ласковски, още Никола Герен, Франческо Луцу, Лора Болдуинсън, Софи Шарлоте, Хосе Евия, Екатерина Григориева, Татяна Гарнъйшева, още Давид Бенолиел, Даниеле Бенедети, Стефано Роси, Анастасия Маркова, Игор Леонидович, Полина Твьордая, Дмитрий Герасимов, Ейнджъл Райли, още Владимир Лестровой, Стефани Сиан Смит, Макс Морев, Марк Ламе.

Елианор Петри, Франческо Ридолфи, Кристина де Мидел, Деметриос Дристелас, Алфонсо Роча, Чейс Харт, Сакре, Аманда Коутиньо, Ливио Мансинели, Стефано Босо, Раян Брабазон, Лора Гудуол, Бен Кристенсън, Ашли Джийн, Хю Бърки, Бони Сий, Алекс, Андреа Тафели, Ренато Буонтемпо, Стивън Себринг, Кристина Уилсън, още Крис Найт, Луиза Дрезиа, Антъни Рейес, Микай Карл, Лий Коен-Коулс, Пабло Билбао, Гуидо Кантоне, Паоло Гари, Рикардо Скорча, Ронан Будек, Алберт Плехов, Ярослав Голубев, Надс Банаг, Йоана Касапу, Рафаел Бюлман, Александер Лоренц, Декстър Лендър, Вадим Терешкин, Джаки Вертис, Оливер Боргвалд, Луис Монтемайор, Сам Роблес, Якоб Масон, още Лина Цангерс, Вадим Замесов, Пауло Симоеш, Гьокхан Барту, Тийган Макгинис, Лоик Реме, Кевин Милет, Мартин Лаугесен, Лине Бутгерайт, Лара Вернет, Александру Мога, Адзура Герини, Василий Тихомиров, Стефан Дейн, Виктор Дмитриев, Арвид Колин-Смит, Александр Кутах, Джоузеф Магнъс, Шун Сасаки, Ернст Хойсер, Дейвид Заяс, Рейчъл Дейвис, Кирил Васильев, Наталия Грибова, Адай Нърс, Ник Мъреб, още Максим Ваховский, Донат Булерис, Кшищоф Будич, Матю Чен, Раян Кени, Сузи Годой, Крис Контос, Оливер Хаузер, Марцин Юха, Ема Бойнс, Реган Барони, още Доминик Кларк, Паул Шимак, Нима Елм, Сьорен Гамелмарк, Джок Макдоналд, Мари Блесинг, още Анвар Норов, Рафаел Клементе, Мелиса Ромао, Майкъл Шмит, Кристоф Абацис, Карстен Тун, Габриел Амано, Ханес Пиной, Мишел Ван Дайк, Кира Розанов, още Татяна Мерцалова, Славек Патока, Франческо Стифани, Сергей Иванов, Мартин Нойхоф, Кевин Пуертас, Агустин Ескамес, Джорджо Кавадиас, Гаел Тил, Масимо Леонарди, Роман Данилов, Вера Гушански, още Нейтън Пазинт, Алиша Удсън, Пан Алвес, Емили Катрин Джоунс, Били Чиасън, Йоши Юмура, Джон Круз, Джъстин Замит, Анастасия Дяченко, Бари Симпсън, още Ибаи Асеведо, Крис Джарвис, Радек Байек, Стив, Альона Литвинова, Михал Ясиоха, Нуно Араужо, Дж. Изобел Де Лайл, Мохамед Абдо, Амели Зацгер, Евгений Решетов, Тимъти Ууд, Реверънд Дж. Лав, Анастасия Пономарьова, Алексей Набугорнов, Игнасио Сейхо, Джордан Джамал, Натали Ликонти, Жорже Тейшейра, Едмунд Алертзедер, Дани Десантос, Хемиш Крокър, Ник Майър, Тони Кросланд, Дейна Стърлинг, Нина Туртон, Ерик Рей Дейвидсън, Мон Левченкова, още Андрю Кесада, Джон Даунс, Малак Кабани, Джим Малучи, Раян Дуайър, Ейми Опстал, Рон Скай, още Оливия Фрьолих, Дмитрий Бордач, Миленко Микля, Гавриел Мейнард, Кимбър Бек, Ники Мъри, Патрик Кот, Барбара Марин, Дан Брукман, Сергей Мисенко, Алексей Кривцов, Макс Бертоли.

За десерт (и награда, че скролна до тук) - плагиат ли е нашумелият Тайлър Шийлдс?